вторник, 21 октомври 2008 г.

Общо представяне на психоанализата

Текстът представлява ранна версия на първа галва от моята книга
Психоанализата - фрагменти от едно въведение (С, ЛиК, 2006)


Психоанализата е метод за изследване на човешката психика, който се опира на разбирането за значенията на несъзнаваните процеси и техните динамични отношения със съзнанието. Преди всичко тя е терапевтичен подход за лечение на различни психични състояния като неврози, личностови разстройства, депресивни състояния и в ограничени случаи психотични разстройства (вж. Психоаналитичните възгледи за психопатологията). Психоанализата се основава върху разбирането, че зад множество прояви в човешкото поведение и емоционалност лежат фактори, които са трудно достъпни за осъзнаване (вж. Несъзнаваното). Голяма част от тези несъзнавани фактори са оформени в човешката психика още в най-ранна възраст и служат като прототипи (модели) за реагиране или справяне с проблеми, задават определени очаквания към поведението на другите и често определят цялостното възприемане и преживяване на дадени ситуации. Според психоанализата психиката ни по принцип използва такива модели, но в нормални условия те се видоизменят от съзнанието, от рационалното ни мислене и реалистичната ни преценка за ситуацията и възможностите ни. Под натиска на силен стрес или травматични събития обаче, психиката е склонна директно да актуализира подобни несъзнавани модели, които не се съобразяват с съзнаваните и рационални мисловни процеси (вж. Психоаналитичното знание). Например инфантилни желания за задоволяване и получаване на сигурност, нереалистични вярвания и убеждения, отказ и не приемане на реалността. Когато говорим за несъзнавано трябва да си даваме сметка, че травмите, загубите и разделите не са неосъзнати сами по себе си, но че психиката използва различни защитни механизми, за да ги отстрани, отрече или забрави, но това не означава, че така може да се справи изцяло с тях. Психичните механизми, които наричаме защитни на свой ред са несъзнавани и в такива случаи се проявяват циклично и с голяма интензивност, което натоварва психиката, без да премахва причината за тяхното използване. Съществена роля за психиката играят и вътрешнопсихичните конфликти, които представляват противоречия между различни желания, страхове, фантазии и реалностите на живота. Затова и психоанализата е насочена към цялостното разбиране на психичното функциониране, на сложното взаимодействие между преживявания, емоции, спомени и фантазии с цел да бъдат видоизменени обременяващите защитни механизми и преработени травматичните елементи или архаичните и неадаптивните модели на преживяване на себе си във връзка с другите (вж. Теории за целите на психоанализата).
Психоаналитичното взаимодействие
Психоанализата представлява професионално психично взаимодействие между аналитик и анализиран с цел да се достигне до знание за неосъзнатите основания на психичния живот и да се отстранят трудностите, натоварващи психиката. Това знание е диалогичен опит за разбиране на собствения ни вътрешен свят и сложните психични измерения на връзките с другите индивиди, чиито прототипи се коренят в отношенията с родителите, братята и сестрите ни още от детска възраст (вж. Психоаналитичното знание). Наред с това психоанализата сама по себе си поражда богати и противоречиви емоционални преживявания, които анализираният опознава и разбира в специфичните условия на този процес. Условията, за които става дума са специфичната рамка на психоаналитичното взаимодействие и професионалната позиция на аналитика.
Психоаналитичната рамка
Психоанализата се провежда в кабинет, предлагащ благоприятна атмосфера, "запазен" за анализирания в предварително уговорени дни и часове ( 3, 4 или 5 пъти седмично). Анализиращият се човек е поканен да легне на диван и свободно да споделя всичко, което му минава през ума (принцип на свободните асоциации)
Аналитикът, слуша без предразсъдъци и предварително поставени теми, без да изказва морални оценки, да критикува или дава съвети (позиция известна като клинична неутралност), с основна цел, да помага на анализирания да придаде индивидуален смисъл на мислите и преживяванията си и да осъзнава неосъзнатите елементи на психичния си живот (вж. Комуникацията в психоаналитичния процес).
Психоаналитична психотерапия
Освен класическата психоанализа (на диван и с по-голяма честота) днес психоаналитиците практикуват и "психоаналитична психотерапия" чрез сесии, които се провеждат 1 или 2 пъти седмично, като терапевт и анализиран разговарят седнали, лице в лице. Тази форма на аналитична работа цели едно по специфично прилагане на психоаналитичните техника и рамка в съответствие с индивидуалните особености, нуждите и очакванията за терапевтична помощ на съответния пациент. Изборът на терапевтична рамка обикновено е базиран на началните консултации когато аналитик и пациент обсъждат и заедно фиксират нейните реални параметри (честота, ден, час и т.н.). Психоаналитичната психотерапия има значителна приложимост в медицинската практика и се прилага успешно при остри психични заболявания, които изискват комплексно лечение.
Психоанализа с деца и юноши
Детската психоанализа има почти деветдесетгодишна история и отдавна е доказала предимствата си като един от най-успешните начини за справяне с детските психични разстройства и трудности в процеса на развитие и съзряване. Тя споделя основните теоретични принципи на психоанализата с възрастни, но поради спецификата на детската възраст (все още недостатъчни социални, езикови и поведенчески умения) използва различни техники при работата с деца. Освен езиковото изразяване например, психоанализата с деца и юноши използва и другите основни средства за изразяване в тези възрасти, игра, рисуване, фантазиране. Премахването на симптомите и преодоляването на кризисни моменти са съществени задачи пред всяка терапия, но психоанализата на деца и юноши е насочена към нещо повече, отстраняването на психичните пречки стоящи на пътя на цялостното развитие на детето (вж. Влиянието на ранните детски преживявания). Детските аналитици придобиват допълнителна, специализирана подготовка и в наши дни работят с деца на всякакви възрасти, включително и такива, които още не могат да говорят.
Кой е психоаналитик и какво представлява психоаналитичното обучение?
Названието психоаналитик не е запазена марка и не се защитава от законите в която и да било държава, поради тази причина всеки, дори и човек без никаква специална подготовка, може да го използва (обявите във вестници и списания, говорещи за "психоанализа, ясновидство и разваляне на магия" са само част от примерите за това). Именно поради това трябва да бъдем внимателни при избора на терапевт.
Психоаналитикът е личност, отговаряща на редица професионални, етични и психологически изисквания. Квалифициран след дълги години специализирано обучение по психоанализа, той принадлежи към определена професионална група (психоаналитично общество или дружество), която поддържа и гарантира за неговата обществена и професионална позиция.
Обучението.
Макар психоаналитични или психоаналитично ориентирани дисциплини да се преподават в повечето големи университети по света, обучението на аналитиците е строго регламентирано и се извършва в специални психоаналитични институти, легитимно признати от основните за дадена страна обществени институции. Международната психоаналитична асоциация (създадена от Фройд и неговите последователи през 1910г.) е най-голямото и авторитетно обединение на психоаналитични дружества и техните институти в света. Членовете й наброяват около единадесет хиляди души от 34 страни по всички континенти (вж. Развитие и разпространение на психоанализата).
За да започне подготовката си за психоаналитик всеки желаещ, трябва да отговаря на определени професионални и лични условия:
- да притежава минимум магистърска степен за висше образование по медицина или психология, като това не изключва и индивиди с качества и постижения в други специалности.
- да има няколкогодишен, ефективен професионален опит в помагащите професии
- да премине през предварителни интервюта, провеждани от членове на даден психоаналитичен институт или директно от Международната психоаналитична асоциация .
Самото обучение, което няма определен срок за приключване е многогодишно и се състои от три базисни компонента:
- Лична анализа на кандидата, отговаряща на необходимостта всеки аналитик да влезе в досег със собственото си несъзнавано и да има възможност да опознае и преработи собствените си вътрешни конфликти.
- Теоретична подготовка, която се състои от клинични лекции и семинари, провеждани в психоаналитичния институт, покриващи разнообразни теми от теорията и техниката на психоанализата.
- Клинична работа под супревизия, която кандидатът провежда в края на обучението си с първите си аналитични пациенти, с помощта и напътствието на опитен и авторитетен аналитик.
След завършване на този дългогодишен процес, аналитикът може да се присъедини към дадено регионално дружество или там където няма такива, като пряк член на Международната психоаналитична асоциация.
Състояние на съвременната психоанализа
Без съмнение психоанализата, включително чрез нейните специфични приложения е най-практикуваният и задълбочен метод за психотерапия и обучение на терапевти. Теоретичното й влияние се разпростира върху цялото поле на помагащите професии ( за обобщено представяне на тези данни вж. Doidge, 1997).
Убедителни данни от “лабораторията за изследвания на психотерапията” във Филаделфия, САЩ, показват, че през 90-те години на 20-ти век, основаващият се върху психоанализата вариант на психодинамична психотерапия е най-практикуваният метод за лечение в областта на психичното здраве (Мiller, Luborsky et al., 1993). В обобщение на поредица от проучвания, Люборки и колегите му от споменатата лаборатория, посочват, че около 70 % от професионалистите заявяват, че имат психодинамична ориентация. Мащабно изследване в САЩ, Германия и Скандинавските страни показва, че предпочитаният метод за обучение и професионална квалификация е психоаналитично ориентираната психотерапия. Навярно най-показателно относно авторитета и значимостта на психоанализата остава проучването посветено на това какъв метод за собствено лечение предприемат професионалисти от помагащите професии (психиатри, психолози и социални работници). Данните посочват, че 41% предприемат психоанализа, а още 18% други разновидности на психодинамична терапия. Колкото до теoретичното влияние на психоанализата, нека споменем, че според резултатите от мащабното изследване на университета в Торонто, Фройд е най-цитираният автор на 20-ти век във всички научни области взети заедно.
Ситуацията у нас
Поради исторически и идеологически фактори до самият край на 20 век, психоанализата се развива само като теоретичен интерес, но не и като терапевтична практика (вж. Развитие и разпространение на психоанализата). Днес у нас има една дузина терапевти, завършили или предприели описаното по-горе обучение. Професионалната идентичност на терапевтите, свързани с клиничните и етически принципи на Международната психоаналитична асоциация у нас се легитимира от Психоаналитичния институт за Източна Европа към МПА. В близките години предстои създаване на психоаналитично дружество, компонентно на МПА.
В България функционират и психоаналитични обединения, които макар и да не членуват в МПА, споделят и прилагат основни теоретични и клинични принципи на аналитичния метод. Една представителна формация сред тях е Българско пространство за психоанализа, формирано чрез съвместни активности с френското дружество Espace analytique. Основано върху принципа за толерантен диалог между различни психоаналитични модели и течения, това обединение се базира на основните теоретични формулировки от учението на Жак Лакан. Дейност в нашата страна развива и друго лаканианско дружество, Le champ Freudien, което също реализира свои проекти за обучение на терапевти.
Без никакво съмнение от огромно значение за развитието и позицията на психоанализата е и приложението на психодинамичния метод и стил на мислене в областта на психиатрията и услугите за психично здраве. Неимоверна заслуга за тяхното разпространение в нашата страна има Българският институт за отношения между хората, чиято дейност се разпростира от преподаване на психоаналитични теории в различни учебни програми за медици и професионалисти от помагащите професии, през практикуване на психодинамична психиатрия в различни служби и модалности, до осъществяване на мащабни приложни проекти за реформиране на цялата област, свързана с психичното здраве в България.

Библиография:

Doidge, N. (1997) Empirical Evidence for the Efficacy of Psychoanalytic Psychotherapies and Psychoanalysis: An Overview Psychoanal. Inq., 17(S):102-150
Miller, N.Е., L. Luborsky, J. P. Barber & J. P. Docherty (1993) Psychodynamic Treatment Research: A Handbook for Clinical Practice. New York: Basic Books.